Самотни хоризонти и въздишки,

сълзите ми след среща със жена.

И нощи във които няма нищо,

съдба дошла от падаща звезда.

Неземни самодиви ме прегръщат,

понасят ме към страстни грехове.

Написан стих и виртуална същност

и къпя се в невидимо море.

Играя си с петна и звездолети,

завъртам се към черното небе.

Танцувам в тишина и сред планети,

защото аз съм лунното дете.

Poetry As Song / versewriter